Европейската агенция по химикали (Агенцията) е орган на Общността, създаден с цел да управлява прилагането на REACH. Тя има ключова роля при прилагането на REACH и CLP, за да се гарантира съгласуваност на действията в Европейския съюз.

Чрез своя секретариат и специализираните комитети, Агенцията дава на държавите членки и на институциите на Общността научни и технически съвети относно попадащи в компетенциите й въпроси, свързани с химикалите. Най-общо, специфичните задачи на Агенцията включват:

- предоставяне на промишлеността на технически и научни насоки и инструменти за изпълнение на задълженията по CLP (член 50 на CLP);

- предоставяне на компетентните органи на държавите-членки на технически и научни насоки относно действието на CLP (член 50 на CLP);

- осигуряване на подкрепа на националните информационни бюра, създадени във връзка с CLP (членове 44 и 50 на CLP);

- създаване и поддържане на списък за класифициране и етикетиране под формата на база данни и получаване на уведомления от списъка за класифициране и етикетиране (член 42 на CLP);

- получаване на предложения за хармонизираната класификация на вещество от компетентните органи на държавите членки и от доставчици и изпращане на становище относно такива предложения за класификация до Комисията (член 37 на CLP);

- получаване, оценяване и вземане на решения относно допустимостта на исканията за използване на алтернативно химично наименование (член 24 на CLP );

- изготвяне и представяне на Комисията на изключения от изискванията за етикетиране и опаковане (член 29, параграф 5 на CLP).

Производителите, вносителите, потребителите надолу по веригата и дистрибуторите на вещества и смеси, както и производителите и вносителите на някои специфични изделия, трябва да уведомят другите участници във веригата на доставки, включително потребителите за установените категории на опасност, свързани с тези вещества или смеси.

Опасността на дадено вещество или смес е потенциалът на това вещество или смес да причини вреда. Тя зависи от свойствата, присъщи на веществото или сместа. В тази връзка оценката на опасността е процесът, при който информацията относно присъщите на дадено вещество или смес свойства се оценява, за да се определи неговият потенциал за причиняване на вреда. В случаите, когато естеството и степента на установена опасност изпълняват критериите за класифициране, класифицирането на опасността представлява стандартно описание на тази
опасност от вещество или смес, които увреждат здравето или околната среда.

Поставянето на етикет за опасност дава възможност да се уведоми потребителя на вещество или смес за класифицирането на опасността, да се предупреди за наличието на опасност и за необходимостта да се избягва експозиция на съответното вещество или смес и свързаните с това рискове.

Дистрибуторите или потребителите надолу по веригата, които не променят състава на пусканите на пазара вещества или смеси, могат да приемат класификацията на тези вещества или смеси, която вече е получена от друг участник във веригата на доставка съгласно дял II на Регламент CLP.

- изготвяне и представяне на Комисията на изключения от изискванията за етикетиране и опаковане (член 29, параграф 5 на CLP).

Производителите, вносителите, потребителите надолу по веригата и дистрибуторите на вещества и смеси, както и производителите и вносителите на някои специфични изделия, трябва да уведомят другите участници във веригата на доставки, включително потребителите за установените категории на опасност, свързани с тези вещества или смеси.

Опасността на дадено вещество или смес е потенциалът на това вещество или смес да причини вреда. Тя зависи от свойствата, присъщи на веществото или сместа. В тази връзка оценката на опасността е процесът, при който информацията относно присъщите на дадено вещество или смес свойства се оценява, за да се определи неговият потенциал за причиняване на вреда. В случаите, когато естеството и степента на установена опасност изпълняват критериите за класифициране, класифицирането на опасността представлява стандартно описание на тази
опасност от вещество или смес, които увреждат здравето или околната среда.

Поставянето на етикет за опасност дава възможност да се уведоми потребителя на вещество или смес за класифицирането на опасността, да се предупреди за наличието на опасност и за необходимостта да се избягва експозиция на съответното вещество или смес и свързаните с това рискове.

Дистрибуторите или потребителите надолу по веригата, които не променят състава на пусканите на пазара вещества или смеси, могат да приемат класификацията на тези вещества или смеси, която вече е получена от друг участник във веригата на доставка съгласно дял II на Регламент CLP.

В регламента CLP Европейският съюз заимства всички класове на опасност от Глобална хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали (GHS) на ООН. В класовете на опасност обаче някои от категориите на опасност не са заимствани, тъй
като не са били отразени в категориите на опасност на Директива за опасните вещества: Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни вещества (DSD).

Задължението за класифициране се основава на два законодателни акта:

- Класифициране, наложено от регламента CLP (член 4, параграф 1 на CLP): - Производители, вносители или потребители надолу по веригата на химични вещества или смеси, които предстои да бъдат пуснати на пазара, трябва да класифицират тези вещества или смеси, преди да ги пуснете на пазара, независимо от тонажа, който е произведен, внесен или пуснат на пазара. Трябва да се отбележи, че това задължение обхваща също някои експлозивни изделия.

- Класифициране, наложено от регламента REACH (член 4, параграф 2 на CLP): Производители или вносители, трябва да класифицират и веществата, които не пускат на пазара, ако те подлежат на регистрация или нотификация. Това включва класифицирането на мономери, междинни продукти, изолирани на площадката, транспортирани междинни продукти, както и вещества, използвани за научноизследователска и развойна дейност, свързана с продукти и процеси.

Производители или вносители на изделие, трябва да класифицират веществата, които се съдържат в него, когато се изискват тяхната регистрация или нотификация и тези вещества още не са регистрирани за съответната употреба. Това включва класифицирането на тези вещества в изделия, които се използват за научноизследователска и развойна дейност, свързана с продукти и процеси.

Класовете на опасност за класифициране са посочени в части 2—5 на приложение I към CLP.

Следва да се има предвид, че:

- производителят на изделие, което отговаря на определението за експлозивно изделие, както е посочено в точка 2.1 на приложение I към CLP, има задължението да класифицира, етикетира и опакова тези изделия съгласно регламента CLP, преди да ги пусне на пазара (член 4, параграф 8 на CLP);

- дистрибуторът (вкл. търговец на дребно) може да използва класификацията на вещество или смес, направена съгласно дял II на CLP от друг участник във веригата на доставка (член 4, параграф 5 на CLP).

Дистрибуторът обаче трябва да се погрижи всяко етикетиране и опаковане на вещество или смес да е в съответствие с дялове III и IV на CLP (член 4, параграф 4 на CLP); и

- потребителят надолу по веригата (вкл. формулаторът на смеси или лицето, което извършва повторен внос на вещества или смеси) може да използва класификацията на вещество или смес, направена съгласно дял II на CLP от друг участник във веригата на доставки, например от ИЛБ, при условие че не променя състава на веществото или сместа (член 4, параграф 6 на CLP).

Освен това потребителят надолу по веригата трябва да гарантира, че всяко (повторно) етикетиране и (повторно) опаковане на вещество или смес е в съответствие с дялове III и IV на CLP (член 4, параграф 4 на CLP).

Видове класифициране

Регламентът CLP съдържа разпоредби за два вида класифициране: самостоятелно класифициране и хармонизирано класифициране, които са описани кратко по-долу.

Самостоятелно класифициране: решението за конкретно класифициране и етикетиране за опасност на вещество или смес се взема от производителя, вносителя или потребителя надолу по веригата на това вещество или смес или, когато е приложимо, от производителите на изделия, които имат задължението да класифицират.

Изискването за самостоятелно класифициране е посочено в регламента CLP. Съгласно регламента CLP всички вещества, които нямат хармонизирано класифициране за опасност (вж. по-долу) или чието хармонизирано класифициране обхваща само избрани класове на опасност или подразделения, трябва да бъдат самостоятелно класифицирани от:

- производителите на вещества,

- вносителите на вещества или смеси,

- производителите или вносителите на експлозивни изделия или на изделия, за които REACH предвижда регистрация или нотификация и

- потребителите надолу по веригата, включително формулаторите (които произвеждат смеси).

Смесите трябва винаги да се класифицират самостоятелно от потребителите надолу по веригата или от вносителите на тези смеси.

Хармонизирано класифициране: решението за класифициране на конкретна опасност на дадено вещество се взема на ниво Европейския съюз. Хармонизираните класификации на вещества са включени в Таблица 3 в част 3 на приложение VI към CLP. Хармонизирано класифициране се прилага само за вещества.

Използването на хармонизирано класифициране и етикетиране на дадено вещество (когато съществува такова) е задължително. То се прилага от всички доставчици на същото вещество, например производители на вещества, вносители на вещества в самостоятелен вид или в смеси, производители или вносители на експлозивни изделия или на изделия, когато съгласно регламента REACH се изисква регистрация
или нотификация, потребители надолу по веригата, включително формулатори (които произвеждат смеси) и дистрибутори.

Вещество или смес, съдържащо се в опаковка, трябва да бъде етикетирано съгласно правилата на CLP:

- ако самото вещество или смес са класифицирани като опасни; или

- ако това е смес, съдържаща едно или повече вещества, класифицирани като опасни над концентрациите, посочени в част 2 на приложение II към CLP, дори ако самата смес не е класифицирана като опасна. В този случай трябва да се постави допълнителен етикет съгласно част 2 на приложение II към CLP; и

- ако е експлозивно изделие, както е описано в част 2.1 на приложение I към CLP.

Етикетиране от производител, вносител, потребител надолу по веригата

Производители, вносители, потребители надолу по веригата (включително формулатор) или дистрибутор (включително търговец на дребно), трябва да етикетират всяко вещество или смес, което изисква етикетиране и което се съдържа в опаковка , преди да го пуснете на пазара (член 4, параграф 4 на CLP).

Това се прилага и за производители и вносители на изделия, които са експлозивни съгласно критериите в част 2 на приложение I към CLP.

Дистрибуторите, не е необходимо да класифицират от нулата за целите на етикетирането, а може да използват класификацията на дадено вещество или смес от доставчика, при условие че тя е извършена съгласно дял II на CLP (член 4, параграф 5 на CLP., членове 5—16 на CLP). Същото правило се прилага и за потребители надолу по веригата, при условие че той не променя състава на доставеното вещество или смес.

Начини на етикетиране

Етикетите трябва да са закрепени здраво към една или повече повърхности на опаковката, непосредствено съдържаща веществото или сместа (член 31 на CLP). При нормално положение на опаковката те трябва да се четат хоризонтално. Етикетите трябва да са с минимален размер спрямо обема на опаковката.

Допустимо е вместо поставяне на етикет, информацията от етикета да бъде изписана върху самата опаковка. Това означава, че може да се отпечата информацията от етикета направо върху опаковката, вместо да се залепва върху нея етикет с информацията. 

Ако етикетът трябва да изпълнява изискванията на регламента CLP и разпоредбите за превоз на опасни товари - т.нар. комбиниран етикет - 
трябва да се провери, в зависимост от слоевете на опаковката, кога се изисква етикетиране съгласно CLP, етикетиране (или маркировка) за превоз на опасни товари или и двете. 

Език на етикета

Етикетите трябва да са изписани на официалния език на държавата членка, в която веществото или сместа се пускат на пазара, освен ако
съответната държава членкане предвижда друго. В тази връзка е желателно да проверите законодателството на съответната страна, където са приети такива разпоредби.

ECHA е публикувала таблицат "Езици, които се изискват за етикетите и информационните листове за безопасност"

Обикновено можете да се използват повече езици, отколкото се изискват от държавата членка, при условие че на всички езици се изписва една и съща информация и етикетът отговаря на изискването да се чете лесно.

Информация, която трябва да съдържа етикета

Ако за вещество или смес се изисква етикетиране и то се съдържа в опаковка, трябва да се включат следните елементи на етикетиране: 

1. наименование, адрес и телефонен номер на доставчика(ците) на веществото или сместа;

2. номиналното количество на веществото или сместа в опаковките, предлагани на масовия потребител, освен ако количеството не е посочено на друго място върху опаковката;

3. идентификатори на продукта и, когато е приложимо:

- пиктограми за опасност;

- сигнална дума;

- предупреждения за опасност;

- подходящи препоръки за безопасност; и

- допълнителна информация.

Елементите на етикетиране, описани по-горе, трябва да са обозначени ясно и незаличимо върху етикетите. Трябва също те да изпъкват ясно на общия фон и да са с големина и разредка, които позволяват да бъдат прочетени лесно.

Възможно е също да се наложи да се включи в етикетите информация, която се изисква от други законодателни актове, например информация, изисквана от законодателството относно биоцидите, продуктите за растителна защита, детергентите и аерозолните
опаковки.

В точка 1.3 на приложение I към CLP са посочени специални изисквания относно етикетирането. Те се прилагат за:

- преносими газови бутилки;

- газови контейнери, предназначени за пропан, бутан или втечнен нефтен газ;

-  аерозоли и контейнери, снабдени с плътно затворено приспособление за пръскане и съдържащи вещества, класифицирани като представляващи опасност при вдишване;

- метали в масивна форма, сплави, смеси, съдържащи полимери, смеси,съдържащи еластомери;

- експлозиви, посочени в точка 2.1 на приложение I към CLP, които са пуснати на пазара с оглед получаване на експлозивен или пиротехнически ефект;

- вещества или смеси, класифицирани като корозивни за метали, но некорозивни за кожата и/или очите.

Идентификатори на продукта

Върху етикетите трябва да се използват същите идентификатори на продукта като тези в информационния лист за безопасност за продуктите.

Предвид правилата за използване на езици, описани по-горе, идентификатори на продукта за вещества следва да са:

1. наименование и идентификационен номер, както са дадени в част 3 на приложение VI към CLP; или

2. наименование и идентификационен номер, както са дадени в списъка за класификация и етикетиране, ако веществото не е включено в част 3 на приложение VI към CLP; или

3. номерът на Службата, предоставяща обобщена информация за химичните вещества (CAS), и наименованието по номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC) или CAS номерът и друго международно признато химично наименование, ако веществото не е включено нито в част 3 на приложение VI към CLP, нито в списъка за класификация и етикетиране, поддържан от Агенцията; или

4. наименованието по номенклатурата на IUPAC или друго международно признато наименование, ако няма номер по CAS и не се прилага нито едно от горните.

Предвид правилата за използване на езици, описани по-горе, идентификаторите на продукта за смеси следва да включват следните два елемента:

1. търговското наименование или обозначението на сместа; и

2. идентичността на всички вещества в сместа, които допринасят за класифицирането на сместа по отношение на остра токсичност, корозия на кожата или сериозно увреждане на очите, мутагенност за зародишни клетки, канцерогенност, токсичност за репродукцията, респираторна или кожна сенсибилизация, специфична токсичност за определени органи (STOT) или опасност при вдишване.

За да се намали броят на химичните наименования върху етикета, не трябва да се използват е повече от четири химични наименования, освен ако не е необходимо поради характера и сериозността на опасностите. Избраните химични наименования трябва да идентифицират веществата, които са в най-голяма степен отговорни за основните опасности за здравето и които са причина за класификацията и избора на предупреждения за опасност.

В случай, че идентифицирането на дадено вещество, което се съдържа в сместа, по един от гореописаните начини застрашава поверителността на бизнеса или правата за интелектуална собственост, може да се подаде в Агенцията искане за използване на по-описателно общо наименование, идентифициращо най-важните функционални групи, или алтернативно обозначение.

Пиктограми за опасност

Пиктограмата за опасност е изображение на конкретна опасност. Съответно класификацията на веществото или сместа определя пиктограмите за опасност, които трябва да бъдат изобразени върху етикета, както е посочено в части 2 (физически опасности), 3 (опасности за здравето) и 4 (опасности за околната среда) на приложение I към CLP (член 19 на CLP). В приложение V към CLP може да се намери и информация относно използването на пиктограми за опасност съгласно конкретния клас на опасност и категория на опасност.

Цветът и видът на етикетите трябва да позволяват пиктограмата за опасност и фонът ѝ да се виждат ясно. Пиктограмите за опасност трябва да са с формата на наклонен квадрат (ромбоидна форма) и да имат черен символ на бял фон с червена рамка . Всяка пиктограма за опасност следва да обхваща най-малко една петнадесета част от минималната площ на етикета, определена в Таблица 1.3 в точка 1.2.1 на приложение I към CLP, но площта на пиктограмата не трябва да е по-малка от 1 cm2.

Пиктограми за опасност

Сигнални думи

Сигналната дума показва на читателя дали опасността е повече или по-малко сериозна. Етикетът трябва да включва съответната сигнална дума в съответствие с класификацията на опасното вещество или смес. Ако веществото или сместа е с посериозна опасност, етикетът трябва да съдържа сигналната дума „опасно“, а в случай на опасности с по-малка степен - да съдържа сигналната дума „внимание“.

Сигналната дума, съответстваща на всяка конкретна класификация, е посочена в таблиците с елементите на етикета, които се изискват за всеки клас на опасност, както са определени в части от 2 до 5 на приложение I към CLP. За някои категории на опасност (например експлозиви няма сигнална дума.

Предупреждения за опасност

Върху етикетите следва също да се посочват съответните предупреждения за опасност, които описват естеството и степента на опасност на веществото или сместа.

Предупрежденията за опасност, съответстващи на всяка конкретна класификация за опасност, са посочени в таблиците в части от 2 до 5 на приложение I към CLP. Ако класификацията на веществото е хармонизирана и включена в част 3 на приложение VI към CLP, предупреждението за опасност, съответстващо на тази класификация, трябва да се изписва върху етикета заедно с всички други предупреждения за опасност за нехармонизирана класификация.

В приложение III към CLP са изброени правилните формулировки на предупрежденията за опасност така, както трябва да се изписват на етикетите.

Предупрежденията за опасност на даден език трябва да бъдат групирани заедно с препоръките за безопасност на същия език върху етикета.

Препоръки за безопасност

Етикетите трябва да съдържат съответните препоръки за безопасност, които дават съвет относно мерките за предотвратяване или свеждане до минимум на неблагоприятните ефекти за човешкото здраве или околната среда, произтичащи от опасностите на веществото или сместа.

Пълният набор от препоръки за безопасност, съответстващи на всяка конкретна класификация, е даден в таблиците в части от 2 до 5 на приложение I към CLP, които посочват елементите на етикета, необходими за всеки клас на опасност.

Препоръките за безопасност следва да се избират в съответствие с член 28 и част 1 на приложение IV към CLP. При избора се вземат предвид и използваните предупреждения за опасност, и предвидената или идентифицирана употреба или употреби на веществото или сместа. Обикновено върху етикета не трябва да има повече от шест препоръки за безопасност, освен ако това не е необходимо за отразяване на естеството и сериозността на опасностите.

Кодове за предупреждения за опасност и препоръки за безопасност

Предупрежденията за опасност и препоръките за безопасност се кодират с помощта на уникален буквено-цифров код, който се състои от една буква и три цифри, както следва:

- Буквата „Н” (за предупреждение за опасност ‘hazard statement’) или „Р” (за препоръка за безопасност ‘precautionary statement’). Обърнете внимание, че предупрежденията за опасност съгласно DSD и DPD, които не са включени в GHS, се кодират като „EUH“;

- цифра, обозначаваща вида на опасност, напр. „2“ за физическа опасност; и

- две цифри, съответстващи на последователното номериране на опасности, напр. експлозивност (кодове от 200 до 210), запалимост (кодове от 220 до 230) и т.н.

Диапазоните на кодовете за предупреждения за опасност и препоръки за безопасност съгласно регламента CLP

Включването на тези кодове в етикета обаче не се изисква и върху етикета трябва да фигурират само самите предупреждения за опасност и препоръките за безопасност.

Допълнителна информация

Етикетът трябва да съдържа съответната допълнителна информация, когато веществото или сместа, които са класифицирани като опасни, притежават физическите свойства или свойствата, оказващи влияние върху здравето, посочени в точки 1.1 и 1.2 на приложение II към CLP.

Всяко предупреждение трябва да се формулира в съответствие с тези точки и част 2 на приложение III към CLP.

По подобен начин, ако дадена смес съдържа вещество, класифицирано като опасно, тя трябва да се етикетира в съответствие с част 2 на приложение II, и предупрежденията да се поставят в частта на етикета, предназначена за допълнителна информация.

За смеси, които подлежат на изискванията за предоставяне на информация съгласно член 45 на CLP и приложение VIII към CLP, върху етикета трябва да бъде отпечатан или прикрепен уникален идентификатор на формулата (UFI), или да бъде отпечатан върху опаковката в близост до другите елементи на етикета, ако е приложимо. Това ще даде възможност на всеки център по токсикология, потърсен за съвет относно случай на отравяне с продукт, да идентифицира бързо и недвусмислено сместа, която се съдържат в него, и да извлече съответната предоставена информация.

Допълнителна информация за класификация, етикиране и опаковане на опасни химични вещества и смеси

Същата информация трябва да фигурира върху всички документи, които придружават детергентите, превозвани в насипно състояние.

Върху опаковката на детергентите трябва да се посочва съдържанието съгласно спецификациите, предвидени в приложение VII, част А на Регламент (ЕО) № 648/2004. Върху нея се указва също така начинът на използване и при необходимост, специалните предпазни мерки, които трябва да се вземат. Освен това на опаковката на детергентите, които се продават на масовия потребител, предназначени за употреба като перилни детергенти, трябва да фигурират указанията, предвидени в приложение VII, част Б на Регламент (ЕО) № 648/2004.

Графично изобразяване на плодове, което би могло да заблуди потребителя относно употребата на течните продукти, не трябва да фигурира върху опаковката, в която детергентите са пуснати в продажба на крайния потребител. 

Информацията на етикета на детергентите трябва да е на български език. 

Разнообразие на ситуациите при етикетиране и опаковане

Изискванията за етикетиране и опаковане на регламента CLP имат за цел да предпазят потребителите от опасности, свързани с вещества или смеси. Възможно е обаче някои видове опаковки да не са подходящи за етикетиране. Освен това опасни вещества и смеси могат да се съдържат в различни слоеве на опаковката; в допълнение, тези вещества и смеси може да се обхващат едновременно от изискванията на CLP и от изискванията за етикетиране при превоз на товари. И на последно място, може да са необходими специални изисквания за защита на масовия потребител от тежко увреждане. 

Изключения от изискването за етикетиране за малки или трудни за етикетиране опаковки

Производителите, вносителите, потребителите надолу по веригата или дистрибуторите, които доставят вещества или смеси в опаковки, които са твърде малки или с такава форма, че не е възможно да се изпълнят изискванията на член 31 на CLP, регламентът CLP предвижда изключения от изискванията за етикетиране и опаковане. 

Правила за опаковане с цел осигуряване на приспособления за затваряне, обезопасени срещу отваряне от деца, и тактилни предупреждения

При доставяне на вещества и смеси на масовия потребител, може да е необходимо да се снабдят опаковките с приспособления за затваряне, обезопасени срещу отваряне от деца (CRF), и/или тактилни предупреждения за опасност. Тези разпоредби се налагат или от конкретен клас/категория на опасност, или от концентрацията на конкретни вещества. Разпоредбите се прилагат независимо от обема на опаковката.

Въведени са допълнителни мерки за безопасност за течни потребителски перилни препарати, съдържащи се в разтворими опаковки за еднократна употреба, за да се направи опаковката по-малко привлекателна и по-трудна за отваряне от деца. По специално в член 35, параграф 2 на CLP и точка 3.3 на приложение II към CLP са посочени изискванията за външните и вътрешните (разтворими) опаковки. За допълнителна информация вижте точка 3.4 на Ръководството относно етикетирането и опаковането в съответствие с регламента CLP.

Специфични правила за етикетиране на различни слоеве на опаковката

Член 33 на CLP определя нови правила за случаи, когато опаковката на опасни вещества или смеси се състои от външна, вътрешна, а понякога и междинна опаковка. Като общо правило, когато етикетирането на външната опаковка е по принцип предмет и на правилата за превоз на опасни товари, и на CLP, етикетирането или маркировката в съответствие със законодателството в областта на превоза е достатъчно и не е необходимо етикетиране съгласно CLP.

Подобен е случаят, когато пиктограма за опасност, изисквана от регламента CLP, е свързана със същата опасност като в правилата за превоз на опасни товари - не е необходимо пиктограмата за опасност, изисквана от този регламент, да се поставя върху външната
опаковка. За допълнителни разграничения по отношение на различните слоеве на опаковката.

Нотификация към Списъка за класифициране и етикетиране Всеки производител или вносител, който пуска на пазара вещества, трябва да подаде нотификация към Европейската Агенция по химикали (ECHA) с цел включване на тази информация към Списъка за класифициране и етикетиране. Веществата трябва да се нотифицират в срок от един месец след пускането им на пазара. 

Изискването за нотификация включва:

- всички вещества, които подлежат на регистрация по REACH;

- всички вещества, класифицирани като опасни и които са пуснати на пазара в самостоятелен вид или в смес над пределните граници на концентрация, които водят до класифициране на сместа като опасна.

Всяка нотификация трябва да включва:

- име и данни за контакт на нотификатора;    идентичност на веществото, включително име и други идентификатори, информация относно молекулярната и структурната формула, състав, естество и количество добавки;

- класифициране на веществото в съответствие с критериите за CLP;

- причина да не се класифицира, ако веществото е класифицирано спрямо някои, но не всички класове на опасност или подразделения, което показва дали това се дължи на  липса на данни; данни, недостатъчни за формулиране на заключение, или данни, които са достатъчни за некласифициране;

- специфични пределни концентрации или M-коефициенти по целесъобразност, включително обосновка за тяхното определяне; и
елементи на етикета, включително пиктограми за опасност, сигнални думи, предупреждения за опасност и допълнителни предупреждения за опасност.

ECHA добавя към вписването за нотифицираната информация:

- дали съществуват хармонизирана класификация и етикетиране за веществото на ниво Съюз чрез включването му в приложение VI към CLP;

- дали вписването е съвместно вписване между регистранти на едно и също вещество;

- дали вписването е съгласувано между двама или повече нотифициращи или регистранти; или

- дали вписването се различава от друго вписване за същото вещество.

Oнези части от нотифицираната информация, които отговарят на информацията, посочена в член 119, параграф 1 на REACH, ще бъдат обществено достъпни, а именно:

- наименованието по номенклатурата  за опасни вещества;

- ако е приложимо, наименованието на веществото, както е посочено в Европейския списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS);

и
- класификацията и етикетирането на веществото.

Допълнителна информация на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на Европейската агенция по химикали

Вносители или потребители надолу по веригата, които пускат на пазара смеси, класифицирани като опасни, въз основа на техните ефекти върху здравето или физичните ефекти съгласно Регламент CLP, трябва предоставят в националните токсикологични центрове (за България - Клиниката по токсикология на Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“) информация относно химичния състав на тези смеси.

Допълнителна информация на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на Европейската агенция по химикали